Dec 1, 2006, 12:01 AM

Като сто години самота 

  Poetry
598 0 6
Есента премина
в суха кашлица
на паднали листа.

Грипно ми намигна
зимата в суграшица,
в недописани листа.

Мислите ми - снегорини -
търсят пътища до теб.
Търсят те небесносини,

ту са пролетни слънца.
Нямам друго - само рими,
като тичащи деца.

Ветровете - балерини -
тихо загасят свещта.
За последно звънват рими

във кристала на леда.
И нощта будува дълго,
като сто години самота.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??