15.06.2007 г., 20:24

Като Светлана

1.1K 0 12

                          Като Светлана

Откакто разказите й чета,
пред някаква дилема щом застана,
аз винаги се питам за това:
- А как ли би постъпила Светлана!?
                      
Съседка на вратата позвъни:
- Да знаеш каква баница съм сплела!!!

И аз приех. Разбира се приех:
Светлана, мисля, също би приела!

- Да пийнем и по чашчица коняк! -
съседката ми беше твърде смела!

И аз приех. Разбира се, приех:
Светлана, мисля, също би приела!

- Вземи да стоплиш двете ми ръце!
Не чувстваш ли как цялата треперя?

И аз във дланите си ги поех
и ги целунах, за да не трепери.

- Ела във спалнята да   дъ-дъ-дъ..!

И после - да не казвам какво стана!
Светлана би отказала, но аз -
но аз нали все пак не съм Светлана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравче за идеята ,Светлето го заслужава!!!
    Редовно ни весели и ни дава полезни съвети!!!
    От нея черпим много положителна енергия
    Поздравче и за двама ви !!!
  • Музата ти е прекрасна !!!
  • Като нашата Светлана
    втора нийде няма!
    * * *
    Поздравче!
  • Да знаеш само как се размечтах!
    Как сам бих позвънил с такваз покана,
    ако съседка бе ми ти, Светлана!
  • Толкова си ми сладък, че ми иде... Ангар, защо ме вкарваш в размишления? Ако ти кажа, че те обичам, ще спреш да пишеш за мен. Ако ти кажа, че ми е неприятно да ме възхваляваш, че излъжа долнопробно, а аз не съм такава. Да ти искам ръката ли, крака ли, какво да те правя, кажи ми? Ще взема да напиша любовно-романтичен и леко еротичен разказ за мен и теб. Или да изпраскам едно фейлетонче с очакван край? Един час вися тука и се чудя, ако ми беше пред очите, бедна ти е фантазията какво те очакваше!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...