Като съдба

30.10.2022 г., 19:29 ч.

Поезия

191 0 0

Космическа мисловност, тежка,

в материйка от разум жежка...

Пулсира мълнията-мисъл

като съдба над нас надвиснала...

И щръкнали гръмоотводи

удържат токове свръхдемонни.

И биологични сводове

пропуква гръмопопадение...

И тишина академична

пропада след космична схватка...

Пощада за духа-трагична,

стотонна, пи-мезонно кратка.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.