30 окт. 2022 г., 19:29

Като съдба 

  Поэзия
129 0 0

Космическа мисловност, тежка,

в материйка от разум жежка...

 

Пулсира мълнията-мисъл

като съдба над нас надвиснала...

 

И щръкнали гръмоотводи

удържат токове свръхдемонни.

И биологични сводове

пропуква гръмопопадение...

 

И тишина академична

пропада след космична схватка...

 

Пощада за духа-трагична,

стотонна, пи-мезонно кратка.

© Вълчо Шукерски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??