Остави разбитото сърце пред входната врата,
направи го, както го правеше досега.
Малко кръв ще потече, но ще ми мине
и поредното зло ще премине.
Ще го оставя само да зарасне
и може би детето в мен ще порасне.
След всичко това се надявам да спре
да ти вярва като малко дете.
Този път всичко свърши
и тънката клонка се прекърши.
Сбърка много, нарани ме ти жестоко
и сега боли в мен дълбоко.
Мен отново ме боли
и капят кървави сълзи.
Събирам ги с ръце
и някой ден от тях ще си направя сърце.
Същото като твоето жестоко и тежко,
за да не прави глупави грешки.
Ролята на влюбена ще играя
и никога за победена няма да се призная.
Като теб ще постъпвам, ще наранявам,
а после нагло ще се подигравам.
Ще попаднеш и ти под този капан,
тъй както вкара и мене там.
© Ралица Велева Всички права запазени