Като теб сама
Като теб сама
И в този късен час
струя от капки облива мига!
Пясъкът в шепите напомня ми на нас -
разпръснат, на части, несъбран досега...
Като перла в мида съм сама...
Обвита от нежност кристална!
Погълната от нощта...
Дали съм фантазия или съм реална?!
Излива и морето своите сълзи, като вълни
Под изчерпаното небе от сияния...
До безкрайността всеки прилив и отлив го боли...
Така и то като мен оставя самотните си послания...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
