Като тичане по мост
И се случи така
- нито ти, нито аз сме го искали;
някой просто те спусна
върху моите равни безлистия,
върху моите голи поляни
и сухи потоци;
някой просто бе чул
как кънтят върху моста
ходилата ми
и, решил че съм се изгубила,
прати теб от небето.
И аз пожелах си пътуване.
Но дори и когато
просветна в тъмата от мисли
и когато разбрах,
че духът ми чрез тебе
очистване
си измолва,
а не постоянство,
оглушах,
ослепях,
онемях.
А то беше пиянство,
тежък сън, който още сънувам.
Е, поне като тичам
по онзи мост вече,
ще се събувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
