Като тичане по мост
И се случи така
- нито ти, нито аз сме го искали;
някой просто те спусна
върху моите равни безлистия,
върху моите голи поляни
и сухи потоци;
някой просто бе чул
как кънтят върху моста
ходилата ми
и, решил че съм се изгубила,
прати теб от небето.
И аз пожелах си пътуване.
Но дори и когато
просветна в тъмата от мисли
и когато разбрах,
че духът ми чрез тебе
очистване
си измолва,
а не постоянство,
оглушах,
ослепях,
онемях.
А то беше пиянство,
тежък сън, който още сънувам.
Е, поне като тичам
по онзи мост вече,
ще се събувам.
© Павлина Гатева All rights reserved.
