8.10.2008 г., 14:11

Като утро

2.4K 0 11




Ще дойда аз при теб
със полъха на утрото,
поръсено със капчици роса,
ще нося с мен сияние от слънцето
и любовта, обвита в златна топлина...
Ще нося пръски от вълните морски,
изплетени от синьо кадифе -
и нежен вятър ще вплета в косите си,
посипани по твойте рамене...
И свежа като утринно сияние,
ще те докосна с топлите си устни,
ще те заливам с водопад от страсти -
и няма да поискаш да ме пуснеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...