КАТО В ЛАБИРИНТ

7.07.2006 г., 14:07 ч.

Поезия

712 0 0

Казват, че надеждата крепи!
Умирала последна тя.
За миг ти ме плени
и потъна моята душа в тъма.

Лутах се без път
из таз душа.
Ала не намерих кът,
който да опитам да спася.

Сякаш бях във лабирит.
Погрешните пътеки много,
а изхода -
той бе един...

Но светлина в тунела аз съзрях.
Тя чакаше ме там пред изхода на този лабиринт.
И за миг отново осъзнах,
че момчета има много. Ти не си един!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

КАТО В ЛАБИРИНТ

Свързани произведения

Коментари

Предложения