КАТО В ЛАБИРИНТ

7 июл. 2006 г., 14:07

Поэзия

701 0 0

Казват, че надеждата крепи!
Умирала последна тя.
За миг ти ме плени
и потъна моята душа в тъма.

Лутах се без път
из таз душа.
Ала не намерих кът,
който да опитам да спася.

Сякаш бях във лабирит.
Погрешните пътеки много,
а изхода -
той бе един...

Но светлина в тунела аз съзрях.
Тя чакаше ме там пред изхода на този лабиринт.
И за миг отново осъзнах,
че момчета има много. Ти не си един!

КАТО В ЛАБИРИНТ

Свързани произведения

Комментарии

Предложения