Като врабче...
Надежда мъничка, уплашена в ръката ми,
като врабче трепери и се свива...
Ще отлети, усещам как душата ми
осиротява мълчаливо.
Ще се стопи в очите светлината -
тъгата ще ме приюти,
приятел ще ми бъде тишината,
от любовта накрая ще боли...
Надежда мъничка и ето, че отлита...
сега събирам спомени от теб,
дали си струва, няма да се питам...
ти беше слънце в моя ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
