31 июл. 2007 г., 14:03

Като врабче... 

  Поэзия
777 0 14
Надежда мъничка, уплашена в ръката ми,
като врабче трепери и се свива...
Ще отлети, усещам как душата ми
осиротява мълчаливо.
Ще се стопи в очите светлината -
тъгата ще ме приюти,
приятел ще ми бъде тишината,
от любовта накрая ще боли...
Надежда мъничка и ето, че отлита...
сега събирам спомени от теб,
дали си струва, няма да се питам...
ти беше слънце в моя ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Все права защищены

Предложения
: ??:??