31 июл. 2007 г., 14:03

Като врабче...

Поэзия

892 0 14

Надежда мъничка, уплашена в ръката ми,
като врабче трепери и се свива...
Ще отлети, усещам как душата ми
осиротява мълчаливо.

Ще се стопи в очите светлината -
тъгата ще ме приюти,
приятел ще ми бъде тишината,
от любовта накрая ще боли...

Надежда мъничка и ето, че отлита...
сега събирам спомени от теб,
дали си струва, няма да се питам...
ти беше слънце в моя ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

jantreya (Валентина Шейтанова)

Ще прочета всичко.Обещавам!Но за това,което съм прочела досега мога да кажа - Радвам се ,че си изгряла Звездичке.Вече е по светло.

2007-08-30T16:45:45+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Разкошен стих, Звездице.Много ти се радвам.

2007-08-13T13:27:39+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

ОСТАВИ СИ НАДЕЖДАТА!

2007-08-04T10:29:41+03:00
Paur (Симеон Дончев)

чик-чирик

2007-08-01T15:42:24+03:00
Vrabcheto (Кирил Бачев)

Нежен Стих!!!!!!!!!!!!

2007-07-31T22:06:53+03:00