Като вълна
Като вълна
В бряг се разбива вълна -
разбита е и моята душа.
От мъка тя страдае
вълната с грохот, пък, ридае.
Болката затихва, с нея и плачът.
Вълната пък утихва, с нея и гневът.
Вълната се надига, залива ме с вода,
в мене се поражда отново радостта.
В бряг се разбива вълна -
разбита е и моята душа.
От мъка тя страдае
вълната с грохот, пък, ридае.
Болката затихва, с нея и плачът.
Вълната пък утихва, с нея и гневът.
Вълната се надига, залива ме с вода,
в мене се поражда отново радостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
