libertasanima (Стела)
129 106
31.03.2016 г., 17:43 ч.  

Картина 

  Поезия
595 0 4

Откакто си сресах косите,
разбрах, че животът е възел.
Току си отпуснал юздите,
иди, че сглобявай тоз пъзел.
Ще шарят квадратчета празни,
по длани и по кьошета.
Току си намерил тавана,
откриваш, че има пердета...
И скрита в малките части,
оживява неясна картина,
не знаеш канапе ли е, храст ли е,
но вижда се, нещичко има.
И три пъти бъркаш, разваляш,
на птица и корен ги правиш,
минава по дупка къртица,
в разум и чувства се давиш.
Накрая е лесно, готова,
е крайната наша картина.
Отдръпнеш се, да я видиш сурова,
но тя теб оглежда и кима...

 

© Стела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оживава неясна картина ! Хареса ми !
  • Срам-несрам, и аз така се подлъгах
  • Както и да е..., - Аз не мога да рисувам...!!!
    "Ще шарят квадратчета празни,
    по длани и по кьошета.
    Току си намерил тавана,
    откриваш, че има пердета..."
  • И аз мисля, че картината може да стане на свой ред художник, а ние - нейни платна. Така тя вече не е крайна, защото не се свършва с рамките. Отплеснах се... Стихото е идейно и ангажира.
Предложения
: ??:??