Картина
Откакто си сресах косите,
разбрах, че животът е възел.
Току си отпуснал юздите,
иди, че сглобявай тоз пъзел.
Ще шарят квадратчета празни,
по длани и по кьошета.
Току си намерил тавана,
откриваш, че има пердета...
И скрита в малките части,
оживява неясна картина,
не знаеш канапе ли е, храст ли е,
но вижда се, нещичко има.
И три пъти бъркаш, разваляш,
на птица и корен ги правиш,
минава по дупка къртица,
в разум и чувства се давиш.
Накрая е лесно, готова,
е крайната наша картина.
Отдръпнеш се, да я видиш сурова,
но тя теб оглежда и кима...
© Стела All rights reserved.
