Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
19.07.2018 г., 1:15 ч.

Каза и ме погледна 

  Поезия
696 5 4


Пита ме:
— Нали съм хубава?
— Хубава си! – излъгах я.
Гледам: устата ѝ груба,
с едно клюмнало ъгълче.

 

Грее в широка усмивка,
зъбите ѝ – избягали.
— Аз съм от самодивите!
(Май че си луда Яга!)

 

Мисля го само. Мълча си.
Очите ѝ са тъмници.
Огънят в тях е угаснал
и са смълчани птиците.

 

— Имам си нова прическа.
(Гледам я – нула номер.)
— Пише за мен във вестниците,
че съм била бездомна.

 

Имам си къща. Оброчище.
Само че съм изгубена.
Плач ли в гръдта ми клокочи?
Лъжа я, че е хубава.

 

Гледам я. Птиците греят.
Счупили са решетките.
— Красива си, щом се смееш! –
каза и ме погледна.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??