Каза и ме погледна
Пита ме:
— Нали съм хубава?
— Хубава си! – излъгах я.
Гледам: устата ѝ груба,
с едно клюмнало ъгълче.
Грее в широка усмивка,
зъбите ѝ – избягали.
— Аз съм от самодивите!
(Май че си луда Яга!)
Мисля го само. Мълча си.
Очите ѝ са тъмници.
Огънят в тях е угаснал
и са смълчани птиците.
— Имам си нова прическа.
(Гледам я – нула номер.)
— Пише за мен във вестниците,
че съм била бездомна.
Имам си къща. Оброчище.
Само че съм изгубена.
Плач ли в гръдта ми клокочи?
Лъжа я, че е хубава.
Гледам я. Птиците греят.
Счупили са решетките.
— Красива си, щом се смееш! –
каза и ме погледна.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
