Каза ми: "Приемам те като приятел

и на друга аз съм обожател."

Каза ми - тя господарка е на твоето сърце

към нея протягаш своите ръце.

Каза ми, че тя те обича,

на теб в любов се врича.

Каза ми да те забравя,

да бъдете щастливи да ви оставя.

Направих го, забравих те аз,

минаха месеци от тогава, а преди час

сети се за моето съществуване и се обади,

за прошка куп извинения извади.

Каза ми: "Тя не ме обича вече,

избяга от мене далече,

тръгна по стъпките на друг,

когото искала за свой съпруг."

Каза ми: "Аз съм идиот

на нея да се вричам доживот

и нямам никаква идея

защо от двете ви избрах си нея."

Каза ми: "В теб съм влюбен,

животът ми без теб е изгубен."

Толкова време ти не се сети за мен

и сега се появяваш в този ден.

Искаш да те приема за свой обожател,

но как? Ти ме забрави дори като приятел.

Не ме моли при теб да се върна,

да забравя всичко, да те прегърна.

Дълго време бях сама

и сега няма да плащам нейната вина.

Каза ми, че грешка допуснал си,

а аз ти казвам: "Моята любов изпуснал си."