29.05.2013 г., 15:12

Казах ли ти...

668 0 1

Казах ли, че аз съм твоя

тиха сянка през деня?

Че разчупвам аз покоя

на блаженството в съня.

 

Казах ли, че аз съм този,

де сърцето му трепти?

Разпилява се в залози

топли думи да шепти.

 

Казах ли, че аз те любя

и горчилката тая?

Че в сърцето аз те губя...

Утрото е без заря.

 

Казах ли или не казах -

не е важно туй дори.

Че със тебе се наказах,

то се вижда от зори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...