verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
1.10.2010 г., 19:32 ч.

Казанова 

  Поезия
1419 0 20

Очите ми отслабват. Остарявам.

Дори писмо не сядам да напиша

и думите ми съхнат като плява,

а аз все ровя в тях да търся смисъл.

 

Насила се опитвам да изтрия

онези нощи с лудналата обич.

Надъхани с  отрова и магия -

телата ни превръщаха във роби.

 

А после се проточиха години

и аз не помнех ни лице, ни име.

В разголената мрачна анонимност

умирах да извикам с глас: "Спаси ме!".

 

Безброй писма... Душата си изписах,

вършах любови и си носех кръста,

и зная, че  сам себе си орисах

след всеки пир при теб да се завръщам.

© Вакрилов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??