Oct 1, 2010, 7:32 PM
Казанова
Очите ми отслабват. Остарявам.
Дори писмо не сядам да напиша
и думите ми съхнат като плява,
а аз все ровя в тях да търся смисъл.
Насила се опитвам да изтрия
онези нощи с лудналата обич.
Надъхани с отрова и магия -
телата ни превръщаха във роби.
А после се проточиха години
и аз не помнех ни лице, ни име.
В разголената мрачна анонимност
умирах да извикам с глас: "Спаси ме!".
Безброй писма... Душата си изписах,
вършах любови и си носех кръста,
и зная, че сам себе си орисах
след всеки пир при теб да се завръщам.
© Вакрилов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубаво е,че има къде да се върнеш!Едни вършеят,други чакат...
-
!!!
"В разголената мрачна анонимност
умирах да извикам с глас: "Спаси ме!"."
-
"...телата ни превръщаха във роби."
А пък душите във... събрани дроби!
Поздравления за чувствения стих, Казанова!
-
Добре е когато човек има къде да се завръща, най -накрая
-
Поздравления!
-
Преживях емоционална наслада от прочита!Благодаря ти за това. Бъди!
-
-
Много ми хареса!
Успех ! -
... !*
Прочетох с удоволствие! -
Хубаво, хубаво, наситиха се сетивата ми
-
...минавайки, прочетох това писмо, изгравирано в основата на Къста...
-
!!!
-
Плах опит в защита на един развратник...
-
Чудесно е
-
Поздрави и за тази творба, Вакрилов!
С удоволствие чета написаното от теб! -
Смислено, браво!
-
Много хубав стих!
-
ааааааааа браво
-
"думите ми съхнат като плява,
а аз все ровя в тях да търся смисъл."
Поздрави! Страхотно стихотворение! -
нарекъл си се verysmallanimal, пък пишеш като не чак толкова small.
удоволствието е мое.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
