Казанова
Очите ми отслабват. Остарявам.
Дори писмо не сядам да напиша
и думите ми съхнат като плява,
а аз все ровя в тях да търся смисъл.
Насила се опитвам да изтрия
онези нощи с лудналата обич.
Надъхани с отрова и магия -
телата ни превръщаха във роби.
А после се проточиха години
и аз не помнех ни лице, ни име.
В разголената мрачна анонимност
умирах да извикам с глас: "Спаси ме!".
Безброй писма... Душата си изписах,
вършах любови и си носех кръста,
и зная, че сам себе си орисах
след всеки пир при теб да се завръщам.
© Вакрилов All rights reserved.
