Казвал ли съм ти, как дълги дни и нощи

Стоял съм загледан в нощното небе

И търсил съм те сред милионите звезди

Мечтаейки за вечност, прекарана със тебе

Казвал ли съм ти, как в полъхващия вятър

Усещал съм сякаш допира на твоите коси

А в лъчите слънчеви, спускащи се върху мене

Преоткривал съм загледаните ти в мен очи

Казвал ли съм ти, колко пъти твоята усмивка

В съня ми идвала е и давала ми е надежда

Колко пъти чувал съм в ушите си гласа ти

Изпълнен със любов и неземна нежност

Казвал ли съм ти, колко пъти твоята милувка

Е била мисъл, възвръщаща в мене радостта

И колко пъти мечтата ми за твоята целувка

Съм прошепвал на всяка падаща звезда

Казвал ли съм ти, че ти си само мойто утре

И че в теб единствено е смисъла на моя ден

Че единствено със теб сърцето живо е

А душата ми свободна е от тежест и от плен

Казвал ли съм ти, ако не съм любов прости ми

Че до сега всички тези думи в себе си държах

Защото на света ти си ми единственото всичко

Моя истинска любов и сбъдната мечта