31.01.2024 г., 6:53

Казваме

440 0 0

Казваш, че ме обичаш с очи.

Суетата ми бърчи нос.

Как така? Не мълчи!

 

Казвам, че те обичам през смях.

Подозираш, че лъжа - знам.

То е нелепо и в грях.

 

Казваш, че ме обичаш с ръце.

Драматизирам пак. Тръпна.

Как така? Без сърце?

 

Казвам, че те обичам до днес.

Пращам лято и хабер.

Нямам твоя адрес.

 

Казваш, че ме обичаш насън.

А наяве е тръпкаво.

Такъв студ е навън.

 

Казвам, че си като дете.

Подарявам ти се.

Аз обичам по две.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Цакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...