Казваш, че ме обичаш с очи.
Суетата ми бърчи нос.
Как така? Не мълчи!
Казвам, че те обичам през смях.
Подозираш, че лъжа - знам.
То е нелепо и в грях.
Казваш, че ме обичаш с ръце.
Драматизирам пак. Тръпна.
Как така? Без сърце?
Казвам, че те обичам до днес.
Пращам лято и хабер.
Нямам твоя адрес.
Казваш, че ме обичаш насън.
А наяве е тръпкаво.
Такъв студ е навън.
Казвам, че си като дете.
Подарявам ти се.
Аз обичам по две.
© Веселина Цакова Всички права запазени