31 янв. 2024 г., 06:53

Казваме

441 0 0

Казваш, че ме обичаш с очи.

Суетата ми бърчи нос.

Как така? Не мълчи!

 

Казвам, че те обичам през смях.

Подозираш, че лъжа - знам.

То е нелепо и в грях.

 

Казваш, че ме обичаш с ръце.

Драматизирам пак. Тръпна.

Как така? Без сърце?

 

Казвам, че те обичам до днес.

Пращам лято и хабер.

Нямам твоя адрес.

 

Казваш, че ме обичаш насън.

А наяве е тръпкаво.

Такъв студ е навън.

 

Казвам, че си като дете.

Подарявам ти се.

Аз обичам по две.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Цакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...