Казват...
Казват, времето лекува...
Не, не вярвам във това.
Продължава сърцето спомените да бленува,
копнее да изпита отново любовта...
Казват, всичко се забравя,
но аз не искам да забравям.
Знам, сама себе си ранявам,
но връзката с миналото не искам да прекратявам...
Казват, след обич нищо не остава.
Но не е така.
Боли спомена и все повече болка ми дарява,
но аз не спирам изгубена да чакам любовта...
Казват, че да си сам е най-добре,
но аз не искам да съм сама.
Не знам живо ли е моето сърце,
не знам дали аз съм жива след цялата тази игра...
Казват, че аз съм наивна,
и зад гърба ми се присмиват.
Уж ме предпазват, от пътечката си да не кривна,
а тайно да ме съдят те не спират...
Времето лекува тогава, когато
искаш всичко да забравиш сега...
Но аз вече спрях да живея...
Аз не искам да забравям теб и любовта...
Казвали са преди, казват сега и занапред ще казват,
но аз живея в моят свят и моят живот.
Копнея пак да те обичам,
копнея отново за капка от твоята любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
