Apr 23, 2006, 12:39 PM

Казват... 

  Poetry
732 0 9

Казват, времето лекува...
Не, не вярвам във това.
Продължава сърцето спомените да бленува,
копнее да изпита отново любовта...

Казват, всичко се забравя,
но аз не искам да забравям.
Знам, сама себе си ранявам,
но връзката с миналото не искам да прекратявам...

Казват, след обич нищо не остава.
Но не е така.
Боли спомена и все повече болка ми дарява,
но аз не спирам изгубена да чакам любовта...

Казват, че да си сам е най-добре,
но аз не искам да съм сама.
Не знам живо ли е моето сърце,
не знам дали аз съм жива след цялата тази игра...

Казват, че аз съм наивна,
и зад гърба ми се присмиват.
Уж ме предпазват, от пътечката си да не кривна,
а тайно да ме съдят те не спират...

Времето лекува тогава, когато
искаш всичко да забравиш сега...
Но аз вече спрях да живея...
Аз не искам да забравям теб и любовта...

Казвали са преди, казват сега и занапред ще казват,
но аз живея в моят свят и моят живот.
Копнея пак да те обичам,
копнея отново за капка от твоята любов...

 

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??