Кехлибарени години
Кехлибарени години
Като кехлибарен грозд
натежаха годините.
Неразгадан и неразбран,
на душата в мините
търся и се моля на светините.
Милост прося аз за себе си,
за моите грешни помисли,
за делата, нечестивите,
милост прося от щастливите.
Уверено не крача през бодилите -
по старчески ги заобикалям:
Защо и тях, милите,
на земята да ги свалям?!
Отлетяло е вече времето
на друми калдъръмени,
яхнал на живота стремето.
Посивяха косите ми
като есенни стари листа.
Своя блясък загубиха очите ми.
Цял живот преследвах
различни светлини в мъгла.
Хорската болка носих,
цялата, все на гърба.
На себе си как да простя?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
