Aug 26, 2008, 11:03 AM

Кехлибарени години 

  Poetry
584 0 9
 

Кехлибарени години

 

Като кехлибарен грозд

натежаха годините.

Неразгадан и неразбран,

на душата в мините

търся и се моля на светините.

Милост прося аз за себе си,

за моите грешни помисли,

за делата, нечестивите,

милост прося от щастливите.

Уверено не крача през бодилите -

по старчески ги заобикалям:

Защо и тях, милите,

на земята да ги свалям?!

Отлетяло е вече времето

на друми калдъръмени,

яхнал на живота стремето.

Посивяха косите ми

като есенни стари листа.

Своя блясък загубиха очите ми.

Цял живот преследвах

различни светлини в мъгла.

Хорската болка носих,

цялата, все на гърба.

На себе си  как да простя?!

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??