9.10.2006 г., 11:57

Керамика

787 0 14
Керамика

Мека, въртяла се глината
в танц с колелото забързано,
хиляда пъти погалена...
Усетила тихо мечтите
на своя създател художник,
приела жадувана форма,
горяла, без да изгаря,
с красиви краски отвънка,
но с крехко сърце отвътре,
от кал – докоснала слънцето
и като него греела,
хиляда пъти погалена...
Когато водата изворна
в нея за пръв път запяла,
огън от устни отпила
и в ръце кротко притихнала,
последно за сбогом погалена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...