9.10.2006 г., 11:57

Керамика

785 0 14
Керамика

Мека, въртяла се глината
в танц с колелото забързано,
хиляда пъти погалена...
Усетила тихо мечтите
на своя създател художник,
приела жадувана форма,
горяла, без да изгаря,
с красиви краски отвънка,
но с крехко сърце отвътре,
от кал – докоснала слънцето
и като него греела,
хиляда пъти погалена...
Когато водата изворна
в нея за пръв път запяла,
огън от устни отпила
и в ръце кротко притихнала,
последно за сбогом погалена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...