Oct 9, 2006, 11:57 AM

Керамика

  Poetry
792 0 14
Керамика

Мека, въртяла се глината
в танц с колелото забързано,
хиляда пъти погалена...
Усетила тихо мечтите
на своя създател художник,
приела жадувана форма,
горяла, без да изгаря,
с красиви краски отвънка,
но с крехко сърце отвътре,
от кал – докоснала слънцето
и като него греела,
хиляда пъти погалена...
Когато водата изворна
в нея за пръв път запяла,
огън от устни отпила
и в ръце кротко притихнала,
последно за сбогом погалена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...