popolo (Илиян)
214 129
21.03.2015 г., 8:57 ч.

Керван 

  Поезия
450 1 5

Денят запалва своя пламък.
Догарят въглените на съня,
във който ти дойде като богиня.
Оазисът отново е пустиня,
в която ти си глътката вода
и сянката под всеки камък.

 

Проклет да бъдеш, ден!! Защо?!!
Защо нахлуваш там, където
не си ни канен, ни желан?!!
На часовете ти безкрайния керван
подкарай бързо, удави в морето,
и остави ме с лунното око.

© Илиян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво
  • Много хубаво...
  • Браво!
  • Брех! Ама и поезия? Аз що съм те проспала... ах, да, едни липси ме бяха хванали.... Наваксвам си сега
    Добра работа!
  • Чудесно стихотворение, в които любимата е издигната на пиедистал!
    Харесва ми! Поздрав и ведро настроение!
Предложения
: ??:??