Кибици
666
0
0
Стоим на плажа покрусени
и мислим пак за алкохол,
един простак е взрян във мене
и май ме хвана зъбобол.
Самотен пич запали ганджа,
подритна бабка хвърлен фас,
довява вятър дъх на манджа,
на мен ми писна май от вас!
Врагът спокойно крак поклаща
и джи ес ем звъни, звъни,
за схванат крак ме гадже хваща
и май че ще ме подлуди.
Небето, като дискотека,
гъмжи от облаци и дим,
минава фен с походка лека,
а ний стоим и бдим ли, бдим...
Каква другарска асамблея,
в престъпно ценен час виси
и киснем, и кибичим, блеем,
едва ли някой ще ни отмъсти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Стефанова Всички права запазени
