17 sept 2007, 21:28

Кибици

  Poesía
662 0 0

Стоим на плажа покрусени

и мислим пак за алкохол,

един простак е взрян във мене

и май ме хвана зъбобол.

Самотен пич запали ганджа,

подритна бабка хвърлен фас,

довява вятър дъх на манджа,

на мен ми писна май от вас!

Врагът спокойно крак поклаща

и джи ес ем звъни, звъни,

за схванат крак ме гадже хваща

и май че ще ме подлуди.

Небето, като дискотека,

гъмжи от облаци и дим,

минава фен с походка лека,

а ний стоим и бдим ли, бдим...

Каква другарска асамблея,

в престъпно ценен час виси

и киснем, и кибичим, блеем,

едва ли някой ще ни отмъсти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...