valiordanov (Валентин Йорданов)
1826 1469
22.01.2007 г., 9:20 ч.

КИТАРА 

  Поезия
790 0 6

                                                       На Тодор Янкулов

Струните внезапно изпищяха,

 от болка разтреперани и неми.

Китарата - душевната ми стряха,

разголена помоли да я взема.

 

Изплаших се от писъка последен,

а голотата беше… непривична.

В ушите ми засвириха сирени

 и чувствах как по-силно я обичам.

 

И тези чувства в стаята витаеха,

пулсираха във ритъм мойте вени…

Тревогата не исках да познае

 и затова посегнах - да я взема.

 

Прегърнах я с любов и тя засвири

 без струни. Бе гласът и като трепет.

Разголена, звучеше чак до синьо,

кънтеше песента - а беше шепот.

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??