КИТАРА
На Тодор Янкулов
Струните внезапно изпищяха,
от болка разтреперани и неми.
Китарата - душевната ми стряха,
разголена помоли да я взема.
Изплаших се от писъка последен,
а голотата беше… непривична.
В ушите ми засвириха сирени
и чувствах как по-силно я обичам.
И тези чувства в стаята витаеха,
пулсираха във ритъм мойте вени…
Тревогата не исках да познае
и затова посегнах - да я взема.
Прегърнах я с любов и тя засвири
без струни. Бе гласът и като трепет.
Разголена, звучеше чак до синьо,
кънтеше песента - а беше шепот.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
