На Тодор Янкулов
Струните внезапно изпищяха,
от болка разтреперани и неми.
Китарата - душевната ми стряха,
разголена помоли да я взема.
Изплаших се от писъка последен,
а голотата беше… непривична.
В ушите ми засвириха сирени
и чувствах как по-силно я обичам.
И тези чувства в стаята витаеха,
пулсираха във ритъм мойте вени…
Тревогата не исках да познае ...