27.01.2009 г., 0:14

Клетка

Поезия » Друга

671 0 4

Затворен в себе си дълбоко,
опитвам се да вдишам от живота.
Навън е толкова широко,
но аз седя под нулевата кота.

Не е ли толко лесно нещо
отворен към света да бъдеш?
Ала душата бори се горещо
сама да страда и тъга да жъне!

Оставам в клетката затворен
без порив да напусна малката килия.
Но някак чувствам се спокоен,
че сам ще бъда в таз убийствена стихия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

helina (Елена )

Понякога са нужни тези състояния - без порив, сам, затворен в себе си, но не и забравил живота. Моето усещане е, че съществото в теб се готви за нещо повече от обикновено отваряне към света.

2009-01-27T01:10:35+02:00
Jovial (Георги Бъчваров)

Благодаря за съветите!Ще се опитам да го преработя, когато ми се занимава .

2009-01-27T00:33:18+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Момче, първият куплет те задължава да направиш и другите два толкова силни, дори повече! Мисля, че много можеш!
Поздрави!

2009-01-27T00:21:30+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

втората строфа има нужда от ремонт.

поздрав!

2009-01-27T00:18:43+02:00