Клетва
Ще останеш ли, когато дойде нощ
А очите ми от жар са се родили в пепел
Пак ще милвам челото ти в полунощ
Но ръката ми ще е като бодлива плевел
Гласът ми ще проскърцва - порта стара
Докато изричам тихо, колко те обичам
Ще останеш ли с мисъл, с плът и с вяра
Ако се наложи да пълзя и спра да тичам
Ще останеш ли когато старостта повее
и клонките ми есенни, до лист обрули
Огънят в камината чии ръце ще сгрее
моите самотни или четири притулили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Димитрова Всички права запазени
Добре заварил! Просто въпроси, разни...Идват и изтичат ей така от никъде за никъде. По добре е да си готов за всичко...