клетвено
на...
Кълна се, че ще те обичам!
Дори, когато ме намразиш.
В река кръвта ми ще изтича.
В морето ще отвори рана.
И Господ да не те забравя,
пътеката ако си сбъркал!
В душата ти да грее пламък -
от тъмното да се измъкнеш.
Дано с любов да си обсипан,
дори и мене да ме няма!
Да пази Бог да чувстваш липса -
на красота от теб желана!
И залезите да изпращаш
с любимата жена до тебе -
от изгревите да прихващаш
усмивката, в роса родена.
Заклевам ти се и се вричам,
да не преставам да се моля
и с обичта си да опитвам -
да чуеш, че съм само твоя.
И не посмявай да умираш!
Земята ще изсъхне черна -
светът ще замълчи в пустиня,
аз в пъклен камък ще изчезна.
Проклета да съм, ако някой
от теб успее да ме вземе.
И ако ти път не оставиш
през безпощадното ни време.
Кълна се, че ще те обичам
дори слана да ме попари!
Тревите избуяват силни,
когато първо са горяли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
Благодаря ти Мари!
