клетвено
на...
Кълна се, че ще те обичам!
Дори, когато ме намразиш.
В река кръвта ми ще изтича.
В морето ще отвори рана.
И Господ да не те забравя,
пътеката ако си сбъркал!
В душата ти да грее пламък -
от тъмното да се измъкнеш.
Дано с любов да си обсипан,
дори и мене да ме няма!
Да пази Бог да чувстваш липса -
на красота от теб желана!
И залезите да изпращаш
с любимата жена до тебе -
от изгревите да прихващаш
усмивката, в роса родена.
Заклевам ти се и се вричам,
да не преставам да се моля
и с обичта си да опитвам -
да чуеш, че съм само твоя.
И не посмявай да умираш!
Земята ще изсъхне черна -
светът ще замълчи в пустиня,
аз в пъклен камък ще изчезна.
Проклета да съм, ако някой
от теб успее да ме вземе.
И ако ти път не оставиш
през безпощадното ни време.
Кълна се, че ще те обичам
дори слана да ме попари!
Тревите избуяват силни,
когато първо са горяли...
© Дакота All rights reserved.
Благодаря ти Мари!
