Клошар
Клошар
Хората ме презират
и за отвратителен намират,
бързо ме подминават
и покрай мен не се застояват.
Аз съм клошар
и на подлеза господар,
но нямам прислуга,
деца и съпруга.
Имам само един съквартирант,
много е готин и не е музикант –
Рекс се нарича
и от години с мен тича.
Той е моето куче,
но беда с него се случи,
блъсна го кола
и едвам оцеля.
Сега лежи и не ходи,
въпреки че иска с мен да броди,
вечер ме чака да се завърна,
да го гушна и прегърна.
А навън зима пак се задава
и на мен все по-тежко ми става,
често боледувам
и постоянно студувам.
Все по-трудно намирам храна,
а трябва да храня две гърла,
гледам да не се предавам
и към поредния контейнер продължавам.
Надигам капака със свито сърце,
чакай да седна, че нещо ми е зле,
кой какъв е по боклука познавам,
май ми мина и трябва да ставам.
Ето, например, тези са богати,
изхвърлили са салати,
половин буркан лютеница,
салам и малко кървавица.
Най-накрая ударих джакпота
и ще си подсладя живота,
намерих шоколад и ракия,
три домата и туршия.
Тази вечер с Рекс ще пируваме,
нищо, че студуваме,
такива са моите радости
и на никой не правя пакости.
Ето, вкъщи се прибрах,
но, господи… какво видях!
Рекс е затворил очи
и вечен сън спи.
Не ме дочака, горкият,
чакай с одеялото ще го завия,
защото се е вкочанил.
Боже, колко ми е мил.
Какво ще правя сега,
ами, че аз нямам никой на света.
за какво ми е тази храна,
като няма с кого да я споделя.
Ще пийна малко и ще спя,
а утре ще си търся сродна душа,
защото не искам да съм сам,
а дали ще открия… не знам…
Събуди ме шумът на камионите,
гледам - свършиха кашоните,
огънят загасна
и надеждата угасна…
Валери Бобев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Бобев Всички права запазени
