18.11.2004 г., 18:02 ч.

клоШарено време 

  Поезия
1007 0 8
КлоШарено време

Аз живея.
Всъщност, като всички останали,-
на моменти шарено,
на моменти клошарски.
Тъжният шут от старото време,
чернобелият Чаплин,-
самотният крал.
Живея.
Да,да, като вас!
В клоШарено време,
в мръсната клопка,
сред мръснишки погледи,
сред мишки и озъбени плъхове!
КлоШарен живот,
Добре дошъл,копеле!
Ще те почерпя с евтино вино.
Ще правя каквото ми кажеш!
Понякога ще бъда шарен клоун,
по-често клошар,-
не шарен, а сив.
И ...
Ще живея,
да, също като вас,-
отдаващ чест на червените светофари...
В клоШарено време...
Ще живея...

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато ходих на училище, една даскалица ме хвана да пуша.От яд ми написа една след друга няколко двойки.Когато разбрах за това,просто се усмихнах и излязох от клас.Тази жена беше радостна, но така и не започнах да пиша глупави съчинения,колкото и да се стараех да я зарадвам още.
  • В един друг коментар споменах че оценките нямат значение. Всеки има право и на лош вкус.Тъй че не се притеснявай, Оливър. Това че някой ти е писал лоша оценка, нито ще направи по-добър поет от него, нито пък от това твоят талант ще намалее. При тебе качеството си личи. Само ме подразни факта, че който го е направил, не се е обосновал, не каза "Ей, това и това не ме кефи" или нещо такова. Но ти продължавай да ни радваш!
  • Едно ни е такова времето...Време за живот. Шарен свят. Шарени хора. Клошарите също имат цвят.
    Живея,
    като всички
    просто
    и сложно понякога
    бедно, като просяк
    и разточително,
    като графиня преди разпад
    на империята...
    Шарен свят
    хора
    цветни, като дъгата
    толкова много
    и толкова малко
    в едно,
    като
    нещо с едно име
    Живот

    Искам да ти кажа, че пишеш великолепно. Извини ме за повторението.
    Поздравявам те от сърце.
  • Много интересен стил имаш и ми харесва простотата, с която пленява.Много е истинско Продължавай в същия дух!
  • Знаеш ли, Ясене, не мисля, че клошарят е героят на нашето време, но той определено е негова емблема - един тъжен събирателен образ на изгубените ценности, на изгубените самоличности, но и едновремено с това на съхраненото добро, на облечената в дрипи надежда. Твоят стих ми напомни един друг "Достигнеш ли до края, пътеките те връщат пак обратно - към Ада или Рая, навътре в нас е изходът, приятелю..."
  • Дори евтиното вино би стоплило по-силно от огъня,само трябва да е поднесено с чиста душа,дори сивото време би било по-шарено и шутът би станал по-шарен.Само ако червения светофар ни каже колко губим и колко можем да спечелим ако променим клошарения си живот,светът би бил пълен с цветове и клоуни в повече.Просто колко малко трябва.
    Очарована съм от стиховете ти!
  • Харесва ми Имаш уникален стил!
  • Както винаги много добро!
Предложения
: ??:??