18.11.2004 г., 18:02

клоШарено време

1.3K 0 8
КлоШарено време

Аз живея.
Всъщност, като всички останали,-
на моменти шарено,
на моменти клошарски.
Тъжният шут от старото време,
чернобелият Чаплин,-
самотният крал.
Живея.
Да,да, като вас!
В клоШарено време,
в мръсната клопка,
сред мръснишки погледи,
сред мишки и озъбени плъхове!
КлоШарен живот,
Добре дошъл,копеле!
Ще те почерпя с евтино вино.
Ще правя каквото ми кажеш!
Понякога ще бъда шарен клоун,
по-често клошар,-
не шарен, а сив.
И ...
Ще живея,
да, също като вас,-
отдаващ чест на червените светофари...
В клоШарено време...
Ще живея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато ходих на училище, една даскалица ме хвана да пуша.От яд ми написа една след друга няколко двойки.Когато разбрах за това,просто се усмихнах и излязох от клас.Тази жена беше радостна, но така и не започнах да пиша глупави съчинения,колкото и да се стараех да я зарадвам още.
  • В един друг коментар споменах че оценките нямат значение. Всеки има право и на лош вкус.Тъй че не се притеснявай, Оливър. Това че някой ти е писал лоша оценка, нито ще направи по-добър поет от него, нито пък от това твоят талант ще намалее. При тебе качеството си личи. Само ме подразни факта, че който го е направил, не се е обосновал, не каза "Ей, това и това не ме кефи" или нещо такова. Но ти продължавай да ни радваш!
  • Едно ни е такова времето...Време за живот. Шарен свят. Шарени хора. Клошарите също имат цвят.
    Живея,
    като всички
    просто
    и сложно понякога
    бедно, като просяк
    и разточително,
    като графиня преди разпад
    на империята...
    Шарен свят
    хора
    цветни, като дъгата
    толкова много
    и толкова малко
    в едно,
    като
    нещо с едно име
    Живот

    Искам да ти кажа, че пишеш великолепно. Извини ме за повторението.
    Поздравявам те от сърце.
  • Много интересен стил имаш и ми харесва простотата, с която пленява.Много е истинско Продължавай в същия дух!
  • Знаеш ли, Ясене, не мисля, че клошарят е героят на нашето време, но той определено е негова емблема - един тъжен събирателен образ на изгубените ценности, на изгубените самоличности, но и едновремено с това на съхраненото добро, на облечената в дрипи надежда. Твоят стих ми напомни един друг "Достигнеш ли до края, пътеките те връщат пак обратно - към Ада или Рая, навътре в нас е изходът, приятелю..."

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...