18 nov 2004, 18:02

клоШарено време

  Poesía
1.3K 0 8
КлоШарено време

Аз живея.
Всъщност, като всички останали,-
на моменти шарено,
на моменти клошарски.
Тъжният шут от старото време,
чернобелият Чаплин,-
самотният крал.
Живея.
Да,да, като вас!
В клоШарено време,
в мръсната клопка,
сред мръснишки погледи,
сред мишки и озъбени плъхове!
КлоШарен живот,
Добре дошъл,копеле!
Ще те почерпя с евтино вино.
Ще правя каквото ми кажеш!
Понякога ще бъда шарен клоун,
по-често клошар,-
не шарен, а сив.
И ...
Ще живея,
да, също като вас,-
отдаващ чест на червените светофари...
В клоШарено време...
Ще живея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато ходих на училище, една даскалица ме хвана да пуша.От яд ми написа една след друга няколко двойки.Когато разбрах за това,просто се усмихнах и излязох от клас.Тази жена беше радостна, но така и не започнах да пиша глупави съчинения,колкото и да се стараех да я зарадвам още.
  • В един друг коментар споменах че оценките нямат значение. Всеки има право и на лош вкус.Тъй че не се притеснявай, Оливър. Това че някой ти е писал лоша оценка, нито ще направи по-добър поет от него, нито пък от това твоят талант ще намалее. При тебе качеството си личи. Само ме подразни факта, че който го е направил, не се е обосновал, не каза "Ей, това и това не ме кефи" или нещо такова. Но ти продължавай да ни радваш!
  • Едно ни е такова времето...Време за живот. Шарен свят. Шарени хора. Клошарите също имат цвят.
    Живея,
    като всички
    просто
    и сложно понякога
    бедно, като просяк
    и разточително,
    като графиня преди разпад
    на империята...
    Шарен свят
    хора
    цветни, като дъгата
    толкова много
    и толкова малко
    в едно,
    като
    нещо с едно име
    Живот

    Искам да ти кажа, че пишеш великолепно. Извини ме за повторението.
    Поздравявам те от сърце.
  • Много интересен стил имаш и ми харесва простотата, с която пленява.Много е истинско Продължавай в същия дух!
  • Знаеш ли, Ясене, не мисля, че клошарят е героят на нашето време, но той определено е негова емблема - един тъжен събирателен образ на изгубените ценности, на изгубените самоличности, но и едновремено с това на съхраненото добро, на облечената в дрипи надежда. Твоят стих ми напомни един друг "Достигнеш ли до края, пътеките те връщат пак обратно - към Ада или Рая, навътре в нас е изходът, приятелю..."

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...