without_a_definition (Мария Василева)
259 258
25.11.2012 г., 22:36 ч.

Клошарят 

  Поезия
461 0 5

ходи бързо
бяга от себе си
с онзи поглед
знаете го
с който те сочи
без да те вижда
зад гърба му
манекените от витрините
се прегръщат
докато бъркат

по джобовете
на минувачите

бяга
за да проходи
пълзят
един през друг
гласовете му
крие патериците
зад гърба си
докато впряга гълъбите
в няколко конски сили
с които нощем
псува шепнешком
по площадите

подскача
но само насън
в картоненото легло
стряскан
от пращенето
на собствените си кости
които го будят
за да не гледа
как хората
от съня му
се извръщат встрани
и мълчаливо го подминават

 

© Мария Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Нека! Дано!
  • О, така боли от този стих...
    Сещам се за Малката кибритопродавачка... и за още... и за още...
    Този свят не по Човешки модел е устроен...
    Но нали затова са празниците - за Надеждата...
    Нека да ти е честита Новата година и да е благословена с мир, любов и надежда!
  • много образно
    Поздрав!
  • Дано никога не усетя своите кости да пращят така.
  • Добър портрет, сполучливо стихотворение. Стегнато, точно и ясно, с нужната доза образност.
Предложения
: ??:??