Клошарят
ходи бързо
бяга от себе си
с онзи поглед
знаете го
с който те сочи
без да те вижда
зад гърба му
манекените от витрините
се прегръщат
докато бъркат
на минувачите
бяга
за да проходи
пълзят
един през друг
гласовете му
крие патериците
зад гърба си
докато впряга гълъбите
в няколко конски сили
с които нощем
псува шепнешком
по площадите
подскача
но само насън
в картоненото легло
стряскан
от пращенето
на собствените си кости
които го будят
за да не гледа
как хората
от съня му
се извръщат встрани
и мълчаливо го подминават
© Мария Василева All rights reserved.
