24.08.2008 г., 17:16

Клоун

922 0 2
Колко жалко е, нали?
А колко често се запитваш "дали", "или"?
Дали когато маската свалиш,
или за слава искаш ти да победиш,
не нараняваш някой, който те обича,
желае и често във любов се врича?
Дали когато слагаш маска -
това си ти, или една окраска,
променяща се многократно
и трудно е да върнеш времето обратно.
Клоунът е красив и смешен,
така невинен и почти безгрешен.
Във тебе блика радост, желание да продължи,
но вечно той не може да живее във миражи.
Спектакълът свършва и клоунът маската си сваля
и всичките надежди сякаш ти проваля.
За жалост много клоуни има във живота
и карат те да заживееш в неохота.
Колко жалко е, нали?
Маската свали!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...