Как си, момичето ми, как си
на циганско лято под слънцето?
Къде тъй без грим и без маска
събираш подкови за Връбница?
Побързай, побързай, момиче!
Нямаш си принц за сезона!
Клоунът не е за обичане.
Клоунът просто е клоун.
Имаш ли топлици, имаш ли?
Още ли ризи простираш?
Как без любов тъй през зимата
с грошове за хляб и за бира?
Как си, момичето ми, как си?
Май тръгнах към тебе заникъде.
Но справям се, справям се някак си.
Проблемът е нищо и никакъв.
Все още съм някъде – има ме. –
Някак си още ме има.
Но тихо е, тихо е, зима е;
сдобих се с най-бялата зима.
Все още съм някъде – тука съм
и жив съм почти безобразно.
Гримирам сълзата и скуката.
Преливам от пусто във празно.
Как си, момичето ми, как си?
Вече дано си щастлива!
С тъга от усмихната маска
най-смешният шут си отива.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени