18.01.2008 г., 14:06

Клоунски костюм

1.3K 0 2

        Клоунски костюм

 

Всяка сутрин се събуждаш

и стария костюм обличаш...

Клоунските дрехи и маската щастлива,

а в душата си безутешна плачеш,

тъжна, уморена и безкрайно сама...

Всяка сутрин се събуждаш,

поредната частица от себе си загубила... Отричаш?

Да, но душата ти все по-слаба става,

клоунския костюм - по-шарен... Мълчиш?

Да... маската е все по-усмихната...

Всяка сутрин се събуждаш,

изправяш бавно глава и трагваш...

А на лицето ти, вместо сълзите,

хората виждат щастливи усмивки

и завистта в очите им блести... Нали?...

Всяка сутрин се събуждаш

и дните, все така тичайки, вървят...

Но помни! Някой ден ще се събудиш,

а душата ти завинаги загубена ще е... Ах, живот!

От клоунския костюм неусетно заменен ще си... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диа-непокорна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...Ах...живот...!
    от клоунски костюм неусетно заменен ще си...
    Уви...толкова си права! прекрасен стих!
    с обич,Диана.
  • Децата много се радват на Канио, Арлекин, Пиеро... Но възрастните знаят, че техният живот е пълен с болка и се смеят през сълзи...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...