Клоунски костюм
Всяка сутрин се събуждаш
и стария костюм обличаш...
Клоунските дрехи и маската щастлива,
а в душата си безутешна плачеш,
тъжна, уморена и безкрайно сама...
Всяка сутрин се събуждаш,
поредната частица от себе си загубила... Отричаш?
Да, но душата ти все по-слаба става,
клоунския костюм - по-шарен... Мълчиш?
Да... маската е все по-усмихната...
Всяка сутрин се събуждаш,
изправяш бавно глава и трагваш...
А на лицето ти, вместо сълзите,
хората виждат щастливи усмивки
и завистта в очите им блести... Нали?...
Всяка сутрин се събуждаш
и дните, все така тичайки, вървят...
Но помни! Някой ден ще се събудиш,
а душата ти завинаги загубена ще е... Ах, живот!
От клоунския костюм неусетно заменен ще си...
© Диа-непокорна All rights reserved.
от клоунски костюм неусетно заменен ще си...
Уви...толкова си права! прекрасен стих!
с обич,Диана.