Ключът за вкъщи
КЛЮЧЪТ ЗА ВКЪЩИ
Понявга липсващият ключ
така – до ужас, вцепенява,
и дишаш като през маркуч
в добре заключената брава,
но няма никъде ключар,
спят всички касоразбивачи,
и се извърташ като звяр,
захвърлен като пеленаче,
пиян, печален, неглиже,
без пукната стотинка в джоба,
седиш на вехтото чердже
във тая полунощна доба,
на чужд звънец да позвъниш,
ще те изгледат със омраза,
какво ще кажеш? – имам пиш,
пусни ме, моля те, да вляза! –
не случи и през този март
на дом с разпалено огнище,
и празният ти булевард
засмуква те в самото Нищо,
вали неоновият прах
над изветрялата ти бира...
Светът край нас не мре от страх.
От самота светът умира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
