Коч
Коч
Уткрехнала съ вратнята на дàма,
и кочът излязъл. (негув`та мама)
Ми съ прувиква ут къщи жината:
"Фани гу, въх ши ми згази цвитята!"
Пък той съ блещи и руга навежда,
навънка да избяга се съ углежда,
край портити оди, е тъй бес пусока,
мèри уградата, ама`й висока!
Къту видя, чи тъй няа да стани,
реши дъ намушка куготу фани.
И кът съ засили, без ич да съ мае,
куго ш`намушка - мен, то са знае.
Дилема ми са мярна ф главата,
да бягам, или дъ сидя ф сридата,
дъл да си плюя тосчас на питити,
ил да ги браня ут коча лихити!
Си рекъх, ш`ма удари оня с ругата,
най-многу земи ми счупи краката.
Пък аку стъпчи на жината цвитятъ,
мале-е, тя напрау ши ми разбий главатъ!
Удряй, коч с коч! Ни мърдам!
Амин!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Костадин Всички права запазени
